Актуализирано: 4 ноември 2025 г.
Кратко резюме:
През 2024 г. световните събития, свързани с политическо насилие — въоръжени сблъсъци, атаки срещу цивилни и държавни репресии — ръст на глобалното политическо насилие с ≈25% спрямо 2023 г. Тази статия разглежда какво означава това, кои региони носят най-големия дял от увеличението, какви фактори стоят зад ръста и какво следва за хуманитарния отговор и международната сигурност.
Защо тази тема е важна
Когато „политическото насилие“ расте масово, това не е просто статистика — то променя живота на милиони, разрушава икономики и създава вълни от бежанци, които натоварват системи в целия свят. Увеличението с ~25% през 2024 г. е сигнал, че се случва структурна промяна: повече фронтове, повече насилие срещу цивилни и по-широко използване на нови технологии във войната.
Какво означава „25% ръст на политическото насилие“ (методология накратко)
Тази цифра идва от агрегирани бази данни и индекси, които проследяват събития на политическо насилие по света (броят регистрирани инциденти/събития за дадена година). Източници като ACLED (Armed Conflict Location & Event Data Project) изчисляват Conflict Index и сравняват общия брой събития между години; UCDP (Uppsala Conflict Data Program) отчита жертви и тенденции по вид насилие. Така, „25%“ описва годишното нарастване в регистрираните събития през 2024 спрямо 2023, а не задължително 25% повече смъртни случаи.
Ръст на глобалното политическо насилие: Къде се случи увеличението — основни огнища (когато говорим за 2024)
Най-големите приноси към увеличението на събитията за 2024 г. бяха от няколко постоянно активни или ескалиращи региони:
- Близък изток (включително Израел–Газа и свързани операции) — значителен брой интензивни, държавни и транснационални сблъсъци.
- Украйна — продължаващ дългосрочен конфликт с висока честота на бойни събития и удари.
- Судан (Дарфур и други области) — гражданска война с масово преместване на хора; наскоро IPC обяви фаза на гладуване в градове като Ел-Фашир и Кадугли, което подчертава хуманитарната катастрофа.
- Сахел и части от Централна Африка (ДРК, Мали, Нигер, Буркина Фасо) — възход на джихадистки насилия, въоръжени групи и преврати.
- Мианмар, Йемен и други локални огнища — увеличена насоченост към цивилни и целенасочени атаки.
(Това портфолио от „множество фронтове“ обяснява защо общият индекс скача глобално — едновременно много места „горят“.)
Какви са основните причинители (аналитичен преглед)
- Паралелни огнища — Вместо една-две големи войни, имаме едновременно няколко интензивни конфликта (виж предишния раздел). Това умножава броя на събитията.
- Технологично разпространение (dual-use) — коптери/дронове, евтини оръжия, безпилотни наземни устройства и инструментариум за информационна война правят насилието по-достъпно и по-унищожително. Това увеличава възвръщаемостта на малки нападателни групи.
- Великите сили и proxy dynamics — регионални съперничества и подкрепа към въоръжени актьори водят до продължителни конфликти и ескалации.
- Хуманитарни блокади и режими на недостъпност — там, където доставките и помощта са блокирани, бързо се влошава хуманитарната ситуация (пример: фаза на гладуване в Ел-Фашир).
- Политическа поляризация и изборни цикли — в някои страни напрежението около избори и местна власт води до насилие, включително насочено към местни представители.
Влияние върху цивилните, бежанците и хуманитарната помощ
- Засегнати хора: Краят на 2024 г. сочи, че над 120 млн. души са принудително разселени/бежанци — рекордни стойности (UNHCR/Global Trends). Това включва външни бежанци и вътрешно разселените лица.
- Хуманитарен капацитет: С увеличаването на нуждите, финансирането и достъпът към райони в конфликт не покриват нуждите — само част от нуждаещите се получават помощ. Пример: WFP и други организации докладват значителни дефицити в доставките за Судан.
- Дългосрочни ефекти: разрушена инфраструктура, загуби на човешкия капитал, радикализация при незадоволени общности — което може да подхрани следваща вълна от насилие.
Какво означава това за политиката и сигурността на държавите
- Обръщане към превенция и локално изграждане на капацитет — инвестиции в ранно предупреждение, местни сили за защита на цивилни и възстановяване.
- Повече нужда от координация на хуманитарна помощ — отворени коридори, гарантиран достъп и целенасочено финансиране.
- Технологична регулация и контрол на оръжията — въпреки трудността да се ограничи „двойно-употребимото“ оборудване (дронове, AI), се увеличава натискът за контролни рамки.
Бърз факт-бокс
- Какво нарасна: събития на политическо насилие (инциденти) — ≈25% през 2024 спрямо 2023.
- Най-уязвими: цивилни (смъртни случаи, премествания), жители на обсадени градове (пример: Ел-Фашир).
- Ключови източници на данни: ACLED, UCDP, UNHCR, IPC/Action Against Hunger, журналистически разследвания (Reuters, Time).
Карти и графики
ACLED — Conflict Index (графика / серия): интерактивен индекс и графики за годишните събития.
ACLED — Политическо насилие по региони
Източници: ACLED (Armed Conflict Location & Event Data Project), Uppsala Conflict Data Program (UCDP), United Nations High Commissioner for Refugees (UNHCR), International Crisis Group, Institute for Economics and Peace (Global Peace Index), The Guardian, Reuters, BBC, Al Jazeera, Council on Foreign Relations (Global Conflict Tracker), World Bank.